Горд съм, че съм българин
България, моята древна и млада страна!
Страната, която обичам. Тя има трагична, но и героична съдба. Това е страна, която е издържала дълги години на робство.
Повече от 1300 години България е част от картата на света. Горда съм, че толкова години тя се е съхранила, развивала се е и не се е предала. В началото на втората половина на IX век двама братя – Кирил и Методий, византийски поданици, създават азбука на българския език. Книгите им са пренесени в България от трима техни ученици – Климент, Наум и Ангеларий. Създаването на азбуката повлиява на живота не само на българите, но и на всички славянски народи. Има ли по - български и по-вълнуващ празник от 24 май?
Горда съм, че преди толкова векове при цар Борис I в България е прието християнството като една обединяваща всички българи религия.
Горда съм, че съм българка, защото моята страна не склони глава в продължение на цели пет века и не се предаде. Българският народ премина през “огън и вода”, защото обича свободата. За нея, свободата, хиляди дадоха живота си, бориха се и бранеха честта на Родината. Прекланям се пред подвизите на Ботев и Левски, Бенковски и Захари Стоянов! “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Този стих свидетелства за непокорството на българина, за чуството му за лично достойнство.
Горда съм, че народът ми се е пробудил след дългото робство!
Моята страна – България – е един земен рай. Така е наречена в химна ни. Никъде другаде по света няма толкова красиви планини, тучни ливади с лъкатушни реки и плодородни поля! Никъде няма толкова красота, колкото по нашето Черноморие. Горда съм, че живея в България!
Горда съм, че съм българка, защото не зная по-кръшни хора и по-пъстри носии от нашите. Само ние имаме обичаи като Коледуването и Лазаруването, които са придружени с песни и искрени пожелания към домакините.
Обичам страната си, обичам и нейния народ – народ достоен за уважение, гостоприемен и сърдечен, толерантен към всички хора по света, независимо от тяхната вяра, език или цвят на кожата.
Харесвам китните селца, сгушени в полите на Стара планина. Чувствам се българка, когато посещавам възрожденските градчета, музеите на героите и писателите.
Ако можех да избирам, пак бих избрала да живея тук. Моята родина е малка по площ, но за мен е незаменима. Съвременна България се изгражда от достойни хора, вече сме член на Европейския Съюз. Вярвам, че това ще помогне на страната ни да преодолее изоставането си. Всеки ден чуваме за изстрели, за боклуци, за лоши пътища. Чувствам се радостна, че много българи се трудят за напредъка на родината ни.
Горда съм и заради постиженията на днешните българи – научни открития, спортни успехи (Йордан Йовчев), и на още много други спортисти (Албена денкова и Максим Стависки, Ваня Стамболова, Веселин Топалов) танците на Нешка Робева, награди за музика и филми у нас и в чужбина. Какво ги е тласнало към напредък? Сигурно не само талантът, волята и трудът, но и онова чувство, че са част от един надарен народ – горда съм, че и аз принадлежа към него!
Коментари