07.05.2009
Емилиян Станев нарича Елин Пелин „най-сладкодумния изразител на българската поетика”.Като чели това определя най-добре представя същноста на един от най-големите български разказвачи.Промените в българското битие и духовност в края на XІX и началото на XX век в литературата се осмислят като морални категори.Елин-Пелиновите разкази и повести ги виждат не [...]
03.05.2009
Понятието “трагизъм” означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието “страдание”. Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията “трагизъм” и “страдание”.
Стихотворения като “Градушка”, “На нивата”, “Песента за човека”, “Сенки” и “Угасна слънце” са типични Яворови творби, носещи образа на човешкото страдание и наситени с трагизъм. [...]
03.05.2009
Хайтовите „Диви разкази” въздействат и омагьосват читателя така, че той се пречиства чрез нравствения катарзис на героите, гневи се, страда и носи своята съпричастност към орисията на изповядващите се мъдри страдалци. Това единение с художествения свят на Николай-Хайтовите герои се дължи на равнопоставянето на читателя в „диалога” с разказвача. Най-често събитията се предават през погледа [...]
03.05.2009
Тази книга може да се определи като едно от най-оригиналните произведения в нашата книжнина. Критиците поствят различни версии за жанра. Някои я определят като сборник разкази, други като цикъл разкази, а трети считат, че това са новели. Споровете се раждат от нетрадиционността на произведениятя, които излизат извън рамките на класическата представа за разказа. Специфичното в [...]
03.05.2009
Книгата „Диви разкази” на Николай Хайтов се появява в съвременната ни литература през 60-те години на двадесетия век, богато в България започват да нахлуват влиянията на новия европейски модернизъм. Разказите са посветени на богатата душевност на хората от Родопите, на техния съхранен човешки морал и на тяхната изостаналост от техническата градска цивилизация. Тези герои на [...]
03.05.2009
“Дърветата, Кирчо, се пресаждат и пренасят, докато са млади. Ти ме доведе в града, насади ме, дето се вика, на стари години, ала коренче си нямам, сине! Корена ми е в село, та отивам да си го намеря, инак ще завехна, ще изсъхна и ще влезна в гроба с отворени очи…”
“Дърво без корен”
В книгата си [...]
03.05.2009
В поемата “Тавански спомен” В. Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща,случки и преживявания,концентриращи във същността си етичните максими,живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.Героите му са обикновенни младежи населяващи делничния български свят.
Тук делничния ден е водещ фактор за любовта и раздялата на влюбената двоика.Делника крие усмивката и тъгата, радостта и болката, мечтите и [...]
02.05.2009
Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век. Той е оригинален и самобитен автор, защото поезията му е сплав от модернистичната тенденция и [...]
02.05.2009
Търсеният пристан на родния дом
(“Да се завърнеш…”от Димчо Дебелянов)
І.Увод:
Димчо Дебелянов не е оставил голямо по обем творчество, но във всички негови стихотворения се съдържат дълбочина и многообразие на душевните изживявания.Той пише за мъката на отделения от рода “Аз” по дома и защитата на рода.
02.05.2009
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „СКРИТИ ВОПЛИ”
КОПНЕЖ ПО РОДНОТО
В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него.
Копнежът по [...]