Данте Алигери - Ад
Данте Алигиери
(1265-1321)
1.Данте – последният поет на Средновековието и първият поет на Ренесанса
Първият значителен творец в Европа. Участва активно в политическия живот.
Гделфи- привърженици на папата ( Данте)
Гибелини- привърженици на немския император
Около 1300год е член на правителството за окло 1 година, след това е принуден да замине за Равена, където пише „Нов живот” – сборник със сонети; „За монархията” – политически тракат; „За простонародната реч”, окло 1307год. Започва да пише своята „Комедия” и я пише до края на живота си. Влюбва се в Беатриче на 9-годишна възраст, но се оженва за жената, която му определят неговите родители
2.„Божествена комедия” – творческа история
Комедия – творба с благопулучен край
Божествена – оценка на неговата творба, дадена от потомците му
„Ад”, „Чистилище” и „Рай” – трите части на „Божествена комедия” – саобразява се седна от основните християнски догми
Терцини – стихове от три реда
Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото. Съобразява се с християнската догама, че човек е склонен да върши зло, ето защо праведници почти няма, затова Адът е пълен с хора, а в Рая има много малко и не много интересни люде, човекът е изкушен от злото. Данте вярва в съществуването на задгробния живот. На сюжетно-тематично ниво той се съобразява със Средновековието и неговите норми
3.Основна цел на „Ад”
-да изобрази италианската действителност с всички страсти и пороци на времето, правдиво-реалистично изобразява действителността и всички свои съвременници. Безмилостен е към сторилите едни или други грехове
„на попрището жизнено в средата” – окло 35 години
Основни символи в песен I
Буен лес – символизира лутанията, търсенията, житейските грижи, бурите на живота, но и самата Италия – в състояние на анархия
Могила – идеалите, към които се стреми човек, целите, стремежите, вярата, че Италия върви към възход, че я очаква по-добро бъдеще
Пантерата – човешката завист, символизира Флоренция, която е раздирана от политически борби, вътрешни междуособици
Лъвът – гордостта, Франция, която е имала определени апетити към италианските градове
Вълчицата – алчност, сребролюбие, сладострастие, алчната, ненаситна пимска курия
Всеки човек е изкушен по своя житейски път. Трите звяра са изпитанията, които всеки човек среща.
В Предверието са пасивните, безразличните, безличните, онези, които не са сторили нито добро, нито зло. Постоянно около тях има мухи, оси, които им жилят месата. Проектирана е неговата ренесансова представа за човек. В Ада те нямат покой макар и в живота да са го имали.
I кръг – известни писатели, общественици, които са живели преди Христа, не са били покръстени, нямат друга вина. Според христианската етика липсата на свято кръщение е много сериозен грях и Данте се съобразява с това, но предпазва тези грешници от наказание – проличава неговото ренесансово отношение, позицията му е ренесансова, изпитва уважение, възхищение
Кабалистика – наука, учение за магическата роля на числата
Съкрални числа – 3, 7 – символ на земното, земните сили, 10 – символ на хармония, цялост, завършеност и производните на тези числа
Корпоративен човек – човек, който принадлежи към някаква общност, притежава чертите й и не може да съществува извън нея
Персоналистичен човек- през Ренесанса
II кръгладострастници, прелюбодейци, блудници, отдали се на плътска страст (Ахил, Парис, Семирамида), нарушили една от божите заповеди
Франческа де Римини е съвременница на Данте, тя е реален образ, историята, която той разказва е типична, носи характерните черти на епохта, а не е отделен случай. Самият Данте е жертва на тази традиция
Любовта е един безспирен, безкраен вихър, който не дава покой. Франческа и Паоло осъществяват своите копнежи в едно друго пространство – ад, но ад на любовта. Франческа-първата ренесансова героиня, която защитава любовта като едно мощно, красиво, светло чувство. Тезата на Данте- животът е преди всичко любов, любовта движи света, най-дълбоката потребност на човека- да обича и да бъде обичан, човекът се ражда със своя воля, с право на избор, което не може да бъде отнето от нито една човешка институция. Франческа нарушава един анти-човешки закон, подтискащ и унижаващ човека, и Данте съзнава това, той съчувства, изпитва състрадание и се възхищава на тяхната дързост, смелост, храброст. Поведението име протест срещу цяла една епоха, цяла една система от ценности. Франческа предпочита смъртта пред живот без любов. Тя е първата, която ясно заявява:”Искам да живея в любов!” Слушайки историята им, накрая Данте припада от вълнение, защото той вижда и собствената си история в този разказ-апотеоз на истинската любов. Според Данте Франческа и Паоло не са гре’ници, но са жертва на средновековния морал. Отношението на Данте към тях не е съобразено с църковно-християнския, средновековния морал. Ренесансът възхвалява и въздига в култ любовта в нейната триединна същност – сливане между разумът, душата и тялото.
III кръг – чревоугодници, лакомници, гастрономи, хора, които издигат в култ храната, пиенето, превръщат това в своя единствена цел. Бездуховни хора, неспособни да извършват духовна, творческа дейност. Задоволяването на физическото подтиск духовното. Според ренесансовите творци човекът има възвишени, висше, високо предназначение – да твори, да създава красота, да бъде творец. Чревоугодникят е лишен от най-великото си предназначение. Изложени са на неспирен дъжд, размесен със сняг и градушка. Колкото по-дълбоко навлиза Данте в Ада, толкова по-телесни стават хората.
IV кръг – разсипниците, скъперниците. Материалното стои над нравственото, духовното. Метаудоволствия-неистински, нереални ценности, истинските удоволствия са свързани с хората. Греховете, които отклоняват човека от истинското му предназначение. Всяко нещо, което не е свързано с хората е неистинско, фалшиво удовлетворение, удоволствие. Тук, както и в цялата творба, има много свещенослужители – плод на новото, ренесансово отношение към човека, протест срещу църквата, която подтиска, ограничава, обременява човека, а често изменя и ценностите.
V кръг – подвласните на гнева, гневливитв. Гневът поражда злоба, ярост, агресия. Гневът е другото име на омразата. Гневът е безсилието на човека, неговата безпомощност да се справи с една или друга ситуация, със себе си, низка степен на липса на себеконтрол, той е обществено опасен, тъй като поражда лични или обществени катаклизми. Гневът е разрушителен за духовното, човешкото, той е животински, примитивен нагон, който ни принизява до първичното. Данте като ренесансов поет заклеймява този порок, но винаги е склонен да изслуша, съчувства и разбере дори грешниците, които според него имат заслужени наказания.
VI кръг – еретиците и неверниците, епикорейците – последователи Еикур, чиято идея е че щастието се състои в умереното използване на човешките блага; еретиците са онези, които са извършили престъпления срещу вярата
Фарината-политически противник на Данте, който има голяма роля за изгонването на Данте от Флоренция. Но при победата на гибелините във Флиренция, те решават да избият всички свои политически противници сред гражданите, а Фарината е единственият, който им попречва, спасява Флоренция от нападение и заплахата да бъдат избити гражданите. Той е един от първите патриоти. Поведението му впечатлява Данте- макар и в Ада, подложен на страдания и наказания, прави впечатление със своята горда осанка, несломим дух и чест. Макар и противници, не мъстта, не злобата, а взаимното уважение взима връх в тях. В негово лице Данте вижда много ренесансови черти, той има много качества- най-вече сила на духа,могъщ дух, той не е мрънкащ, плачещ, молещ се. Идеята на Данте е че никакви страдания, мъчения не могат да стиганат до духа и да го сломят, ако човек има силен дух.
VII кръг – извършилите насилие-лъжци, измамници, убийци
I дял-тези, които изваршват насилие спрямо ближния, потопени в кипяща кървава река
II дял- насилниците против себе си, самоубийците,превърнати в сухи, безлистни дънери. Християнството осъжда самоубийството, а и според Данте то е израз на слабост, отказ от борбата с несгодите. Като ренесансов поет той симпатизира на борбените, силните, ето защо осъжда самоубийците
III дял – насилниците против природата, на поляна с нажежен пясък, а отгоре капе огнен дъжд. Огънят от край време е символ на мъчения, скръб. Тук е учителят, наставник на Данте – Брунето Латини. В Ада той изразява своето уважение към него, срещата им е повод да изрази благодарността си към него. За Данте той е символ на знанието, не просто учител, а своеобразен учен
VIII кръг – лъжците и лихварите. Има 10 ями, греховете са конкретизирани, детайлизирани, разграничени от другите
I и II дял – съблазнители и ласкатели, хората са обхванати от лудежки бяс
III яма – симоняци – търговци със свещени вещи, обвинява свещениците, папите. Има много тесни огнени дупки, в които грешниците са с краката нагоре, с горящи дупки. Тук папите имат запазено място, свещениците са основните обитатели.
IV яма – гадатели и магьосници, врачки. Църквата е особено непримирима към всички тях. Лицата им са обърнати към гърба и те вървят наобратно.
V яма – онези, коипродажно са раздавали правосъдие и са търгували със законието, с доверието на князете. Поставени са в кипяща смола.
VI яма – лицемерите – облечени в мантии от олово, които изглеждат бляскави
VII яма – крадците, преследвани от змии, които постоянно ги задушават, но не ги омъртвяват напълно
VIII яма – тези, които са давали коварни съвети и по този начин са причинявали беди, горят в огнени пламъци. Тук е и Одисей, който според Данте търпи заслужени наказания. Одисей е представен като пътешественик, откривател, той разказва за живота си след Троянската война, за него жаждата да пътешества е над родовата любов, жаждата да открива, изследва, да рискува, да преживее нещо различно. Човек е роден за знания и слава – това е неговата жизнена философия. Разказът му е прослава на откривателския дух на човека. Одисей също притежава ренесансови черти, стремеж към знание.
IX яма – онези, които са сеели раздори, дявол разсича телата им без да ги убива
X яма – фалшификаторите, сполетени от много грозни болести, има грешник, който държи главата си в ръка, липсват им глави, крака, те се разлагат. Данте е изтерзан, не гледа безучастно
IX кръг – изменниците, огънят отстъпва на студа, на леда
I отдел – Каина – тези, които извършват измяна спрямо роднини
II отдел – Антенора – тези, които извършват измяна спрямо отечеството. Тук са граф Уголино и архиепископ Роджиеро, двамата си гризат главите (Уголино на Роджиеро). Роджиеро извършва злодейство спрямо граф Уголино – затваря го в една кула с децата му и го оставя да умре от глад, смята се, че известно време Уголино се е хранил с труповете на децата си
III отдел – онези, които извършват измяна спрямо приятелите си, още приживе дяволът влиза в телата им и ги управлява
IV отдел – най-дълбоко в Ада, Луцифер – същество, което представя, въплъщава Ада. Водачът на бунтуващите се и прогонени от небето ангели, отдадени на злото, неизвергнати, противниците на Бога. Луцифер е въплъщение на сатаната и сатанинското у човека. В трите си усти разкъсва: Юда – предателят на Христос, също въплъщение на злото. Въпреки че Данте съчувства, той никога не отменя наказанията на грешниците. Юда – универсален символ, синоним напредателството. Брут и Касий – убийците, предателите, изменниците на Цезар – римски император, въплъщение на Римската империя. Избрани са точно те, защото Италия е наследница на Римската империя и постоянно се измерва, сравнява с нея. Данте мечтае за силна и могъща Италия, вярва в ярките личности, смята, че историята се прави не от народите, а от техните водачи, една държава дължи своето величие или падение на управниците си, лидерите си, водачите си. Убийството спрямо владетеля, управника е предателство спрямо родината. Така изразява недоволството си от всички ония, които пречат на обединението на Италия.
Още в началото изразява позицията си, че аполитиката е грях, също така и завършва с тази идея
„Ад” – израз на
ренесансовата представа за човека
Човекът трябва да носи творчеството в себе си, творчеството като сила, воля. Активен, с определени принципи, позиции, интересуващ се от политиката, социалния живот. Борбен, непримирим към злото. С подчертан интерес към знанието и науката. Способен да отстоява себе си, да защитава своето право на избор в любовта. Уравновесен, разумен, да контролира низките страсти у себе си, включително чревоугодничеството, страстта към парите. Да е готов да жертва живота си, за да открие нови земи, нови пространства. Да обогатява и разширява умствения и духовния си кръгозор. Състрадателен, милостив, благороден, непримирим към всяка форма на жестокост, насилие, унизяване на чуждото достойнство.
Коментари